Как да си направим раста прическа (dreadlocks)

По произход dreadlocks е прическа на африканците. Благодарение на своята къдрава коса те автоматично се сдобиват с dreads, когато не се постригват, и забравят за четката, а къпането при тях става само с бистра вода. Тази натурална поддръжка на косата  в Африка е от много отдавна, докато европейските завоеватели не вкарали своята европейска „цивилизация“ в Африканските страни.

Това, че европейския начин на живот следва една особена идеология, подобна на „правото е на по-силният“, и е изградена върху силата на надмощието е имало опустошителни последици за народа не само в Африка. Дори в днешно време борбата между различните разбирания все още се усеща.

В тази борба, dreadlocks са се развили като един важен символ. Те символизират борбата срещу подтисничеството. Още с идването на римското царство, гладко избръснатите римляни се опитали да отдалечат този натурален народ от своята първобитност. Те притиснали заловените и робите да си отрежат косите, като външен признак на поробването и тяхното надмощие.

Dreadlocks може да срещне при различните народи в Африка и Азия. При това те често символизират и „светостта“. Шаманите, водачите, личителите имат в съответната си общност важно духовно значение. Като външен знак, който да ги отличава от останалите те носят дълга коса, най-често сплетена на Dreadlocks.

Първата стъпка е да разграфим косата. Трудна и досадна работа, но при мисълта за крайния резултат би трябвало да ни стане по-добре. Все пак може и да пропуснем тази част, но с риск да се получат dreads, които са много по-дебели от съседните си.
За да почнем да разграфяваме, трябва да сме наясно колко дебели искаме да са и как да са разграфени. Може да ги правим на колонки или по-безразборно разпределени.

Започваме от върха на главата (там, където свършва пътя на косата, ако е сресана на път) и продължаваме към челото. Правим квадратни групички от кичури. Не се шашкайте от това че се правят квадратни групички, няма опасност да се получат квадратни dreads. Каквито и да са на форма групичките се получават кръгли dreads. Най-добрата форма за целта е шестоъгълник, но труда не си заслужава. Квадратни форми ще ни свършат работа.

Големината на тези кичури ще ви определят и дебелината на растата (от малки кичури се получават малки dreads, а от по-големи кичури – по-дебели dreads). Повечето хора избират квадратчетата да са големи 3-5 сантиметра. Такива секции правят dreads с нормална дебелина.

Възможно е на някои места косата да е по-гъста отколкото на място ластичката или да я поставим на края на топираната част и да отрежем нетопираната /не го препоръчвам/. Желателно е да сравняваме количеството коса в кичурите, а не големината на секциите. Използвайте ластички да хванете оформените кичури, за да не се смесват.

Не е нужно секциите да са перфектни, достатъчно е кичурите да са с приблизително еднаква големина.
Дебелите dreads се спластяват по-бързо, а по-тънките изсъхват по-лесно и се приемат по-лесно от консервативните хора.

Втора стъпка  След като свършим с това, започва и интересната част. Избираме си някой кичур от тила. Не е добра идея да почнем от предните, защото при случай на грешка се прикрива по-трудно. И така, махаме ластичката, хващаме кичура близо до корена (на около 1-2 сантиметра) и започваме да топираме с гребена (т.е. забивате гребена в кичура близо до раката си и го премествате към главата, като ресане но на обратно).

Трикът тук е да държим здраво косата, като оставяме само няколко косама да се изплъзнат и с гребена да ги втъкнем към корените. Може да засукваме кичура наляво и надясно, т.е. топираме, завъртаме, топираме, завъртаме … – това не е задължително, но все пак помага за топирането. Тези косми ще задържат кичура заедно, получавайки се нещо като топка от сплетена коса в началото на кичура.

Продължаваме извесно време докъто се стегне корена. Това е важна част понеже ако е стегнат корена, то когато косата расте тя сама ще се обърква в корена и ще се превръща в раста. Но и да не успеем да стегнем корена достатъчно не е страшно – просто ще положим малко повече грижи за корените по-късно. /после ще разберем как/

Сега може да хванем кичура малко по-надолу към върха и да продължиме процедурата докъто стигнем края на кичура и няма за какво да се хванем. След като стегнем с топиране края на кичура колкото можем по-накрая, слагаме ластичка на върха, за да държи възлите да не се разплитат. Колкото и да се опитваме да не оставяме нетопирана коса винаги ще остава малък участък който няма да можем да топираме. Затова може да го прегънем и да сложим на това е място, по-добре е да го направим под малък ъгъл, понеже така ще се разплете по-малко отколкото ако я срежем косо.

Може и да стрием върха в едната длан с палеца си (или длан в длан) преди да сложим ластичката, така ще се топира и тази част която не сме успели с гребена. А и когато имаме стърчащи косми със стриването в дланите ще се приберат в тялото на растата.

Ето и един начин, с който можем да се справим с този проблем: вземаме една кука за плетене на една кука. Промушваме я през топираната част на сантиметър по-нагоре от края на топираната част на кичура. Изкарваме куката през самия края на растата, като гледаме да минава през вътрешната страна на топираната коса. Увиваме нетопираните косми от края на растата около куката и издърпваме куката. Така косата ще мине през средата на растата, заформяйки заоблено връхче. Сега нетопираната коса може все още да стърчи от растата (но ще е с около сантиметър по-къса) и ще трябва да я приберем пак с помоща на куката. Ако го промушим няколко пъти няма да се нуждае от ластичка, защото връхчето ще е достатъчно стабилно закрепено.

Трета стъпка Време е за восъка. Започваме от корените. Вземаме малко от вълшебното вещество и го стриваме за малко между палеца и показалеца преди да го поставим на растата. Разтриваме корените с пръстите че да попие восъка навътре в растата. Ще познаем кога восъка се е разнесла когато спрем да я виждаме. Може да използваме сешоар, за да затоплим восъка че да омекне (така по-лесно ще се разнесе). После стъпка по стъпка нанасяме восък и до краищата. Восъка като количество не трябва да е много – нужно е толкова колкото да се усеща, но да не се вижда.

В зависимост от дължината на косата, за да се направи на раста са необходими около 30-40 минути.

Източник: Pri4eski.net