Защо сълзите са полезни?

Защо плачем, полезни ли са сълзите и могат ли да ни помогнат да се чувстваме по-добре? Всички хора по света, независимо от техния произход, култура, религия, раса или пол, плачат.
Ето какво казва психиатърът д-р Judith Orloff относно сълзите: „Те овлажняват очите, премахват дразнители, намаляват хормоните на стреса и съдържат антитела, които се борят срещу патогенни микроби.“

Но това ли е всичко? Нека разгледаме един от най-интересните и уникални за хората типа сълзи – емоционалните.

Според проучване, проведено от Асоциацията на офталмолозите в Германия, жените плачат средно между 30 и 64 пъти годишно, а мъжете между 6 и 17.

Интересното е, че от всички 100 000 участници, само 5 % от мъжете заявяват, че един истински представител на силния пол никога не трябва да плаче. Що се отнася до останалите – 39 % свързват сълзите с трагедии като загубата на близък човек, 29 % заявяват, че да плачеш е приемливо, стига да не е в присъствието на други хора и само 27 % застават зад публичната проява на емоции.
Независимо от тези резултати, 99 % от жените твърдо застават зад позицията, че всички мъже плачат.

Различни фактори играят важна роля по отношение на индивидуалните специфики и това защо даден човек е по-предразположен да плаче, отколкото друг. Пол, социокултурни норми, психологични особености, биологично влияние са само част от тях. Тестостеронът например потиска плача, докато хормонът пролактин (който присъства в по-голямо количество в женския организъм) го стимулира.
От културна гледна точка пък излиза, че в страни, в които изразяването на емоции е по-приемливо, като САЩ, Швеция и Чили, хората плачат повече.

Относно моделите на привързаност, които се формират още в най-ранна детска възраст, се наблюдава, че хора с „избягващ“ стил (такива, които избягват интимни взаимоотношения с другите хора) потискат израза на чувствата си и съответно плачат много рядко. От друга страна пък, хора с „несигурен“ стил (такива, които заемат силно зависима позиция във връзките си) плачат много по-често от „сигурните“.

Хората са единствените примати, които плачат (ако приемем плача като физическото сълзене на очите в израз на дадена емоция). Но каква е причината да сме уникални в това отношение и има ли нещо положително в сълзите?

Всички знаем, че за бебетата плачът е един от малкото начини за комуникация с възрастните. Когато един възрастен човек плаче, той също изпраща различни съобщения относно емоционалното си състояние – тъга, щастие, гняв и т.н. Любопитното е, че тези съобщения могат да бъдат открити и в химичната структура на сълзите. Изследвания показват например, че когато мъжете подушат женски сълзи, тяхното сексуално желание намалява.

При анализ на състава на емоционалните сълзи става ясно, че освен вода и сол, в тях има и голямо количество хормони. Поради това откритие учените смятат, че сълзите подпомагат пречистването на организма.

Според много психолози сълзите имат терапевтичен ефект. Продължителният плач може да доведе до така наречения в психологията катарзис, свързан с отпускане на емоционалното напрежение. За да бъде постигнат той обаче, са необходими определени условия – плачещият да е сам или в компанията на още един човек, проявяващ емпатия. В ситуации, в които човек плаче пред много хора или пред такива, които не показват разбиране или състрадание, сълзите могат да имат обратен ефект.

И така, освен основната защитна и овлажняваща функция, сълзите ни помагат да комуникираме с другите и да разберем техните чувства, да освободим емоционалния заряд и да достигнем катарзис, да пречистим организма от вредни токсини.

Може би е добре тогава, следващия път, когато ти се доплаче, просто да си поплачеш. В това, както стана ясно, няма нищо лошо, дори напротив.