Един алтернативен поглед върху щастието

Какво е щастието? Има ли то едно и също значение за различните култури или за различните индивиди? Как да бъдем щастливи?

Това са въпроси, чиито отговори се търсят от векове от милиони хора по света. Научни трудове, философски течения, религии, психологични изследвания, книги за самопомощ и т.н. дават гаранция, че могат да ни помогнат да достигнем до чистото, неподправено щастие. Чудесно! Но какво означава „щастие“?

Ето какво казва Уикипедия по въпроса: „Щастието е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост.“

Позитивната психология определя три вида щастлив живот: приятен живот, изпълнен с позитивни емоции и удоволствия; добър живот, свързан с удоволствието, което изпитваме, когато открием, развием силните си страни и ги превърнем в наше ежедневие; смислен живот, обусловен и осмислен с действия в принос към другия и човечеството.

Различните религии също варират по отношение на дефиницията им на щастие. Ако оставим настрана обаче религията като институция (заедно с извършването на ритуали, посещения на храмове и прочие) и обърнем внимание на духовността (вярата, че животът има по-глобален смисъл от простото съществуване), науката има какво да каже. Изследване, проведено с деца в различен училищен контекст (артистичен/спортен/академичен), показва, че извършването на дейност, която се възприема като значима, е  по-важна за щастието, отколкото самата дейност или нивото на обвързаност с нея.

През 1972 г. психологът Елиът Арънсън издава книгата  Човекът – „социално животно“. Той избира това име за творбата си, тъй като поведението на човек, независимо колко налудничаво би могло да изглежда, е до огромна степен предопределено от социалния контекст, в който се намира.

Независимо каква е причината да постави точно това заглавие, човекът наистина е социално животно и както той самият казва „приемането и отхвърлянето са сред най-големите награди и наказания за социалното животно“.

И така, каква е разликата между щастливите и нещастните хора? Според психолога Мартин Селигман истински щастливите хора „не са по-религиозни, не са в по-добра форма,нямат повече пари, не са по-красиви,нямат повече добри събития и по-малко лоши събития.Единственият начин, по който се различават: те са изключително социални“.

Досега разглеждахме щастието като крайна цел. Какво ли би се получило обаче, ако обърнем призмата и кажем, че щастието е просто начин за постигане на други цели.  Точно това правят Ед Дийнър и колегите му. През 2013 г. те издават статията „Обективната полза на субективното благополучие“, в която показват нагледно ефекта на позитивните емоции и начина, по който те влияят на здравето, постиженията и социалното поведение. Трудът им всъщност представлява резюме на резултатите от различни изследвания, проведени през последните 30 години. Ето основните точки, които извеждат:

Ползи за здравето:

1. Хора, които са били подложени на стрес и нещастие като деца, страдат от повече възпаления като възрастни.
2. Позитивните емоции подпомагат сърдечносъдовата, имунната и ендокринната система и намаляват шанса от проблеми и заболявания, свързани с тези системи.
3. Положителните чувства са свързани с намален риск от инфаркт, сърдечни заболявания и предразположеност към вирусни заболявания.
4. Субективното усещане за благополучие е обвързано със здравословния начин на живот, що се отнася до хранене, спортуване, вероятност за тютюнопушене и тегло.
5. Позитивните усещания могат да забързат процесите на възстановяване.

Ползи за продуктивността и доходите:

1. Позитивните емоции повишават продуктивността в експериментална обстановка.
2. Щастливите служители получават по-високи оценки за работата и по-добро финансово възнаграждение.
3. Щастието може да увеличи любознателността, креативността и мотивацията сред служителите.
4. Щастливите индивиди по-често работят съвместно и в сътрудничество по време на преговори.
5. Субективното усещане за благополучие се съотнася положително към нивото на заплащане и в определен момент от живота може да предскаже по-високи приходи.
6. Високото удовлетворение сред служителите е обвързано с по-добри производствени индикатори, повече приходи и продажби.

Индивидуални и социални ползи:

1. Щастливите индивиди са по-склонни да подминат някаква моментна малка полза, за да получат някаква по-голяма в бъдеще. Те са по-способни да преследват по-дългосрочни цели независимо от краткосрочните разходи, поради способността да отлагат възнаграждението.
2. Щастливите индивиди са склонни да харчат по-малко, да пестят повече, да обмислят повече своите решения и имат по-високи очаквания от живота.
3. Вероятността за наемане на работа след една година безработица е по-висока при щастливите хора.
4. Изследване, проведено с повече от 300 000 домакинства, показва връзка между поставянето на колан, автомобилните инциденти и удовлетвореността от живота.
5. Хора, които се чувстват по-удовлетворени от живота си, даряват повече време, пари и кръв от другите.
6. Благополучието повишава интереса към социални дейности, което води до увеличаване на количеството и качеството на взаимоотношенията. Доброто настроение също води до повече обвързване със социални дейности. Връзката между щастието и социалното взаимодействие се открива в различни култури.

И така, щастието може да бъде начин за постигане на други цели и със сигурност не е нужно да се превръща в самоцел. Ако през живота си се стремим да се развиваме и самоусъвършенстваме, ако правим това, в което вярваме, и ако сме заобиколени от хора, които харесваме и обичаме, ежедневието ще бъде изпълнено с позитивни емоции, ще бъдем по-здрави, удовлетворени и щастливи.