Защо след хранене ни се хапва десерт?

Салата или супа, основно ястие и десерт. Това е редът, в който са ни научили да се храним още от малки. Празничният обяд с фамилията е винаги изобилен и задължително завършва с нещо сладко, което се чудим къде изобщо успяваме да поберем.

Защо не хапваме сладкото преди соленото?

Според много експерти едно от обясненията е, че това е начинът, по-който сме били научени още от малки. Колко милиони деца по света са чували думите: „Няма десерт докато не си изядеш всичко в чинията“.

Друга теория твърди, че желанието ни за нещо сладко дори след обилно ядене се дължи на факта, че именно захарта и въглехидратите като цяло способстват за усвояването на аминокиселината триптофан, която се съдържа в определени видове храна. Триптофанът от своя страна повишава нивата на серотонин – невротрансмитер, свързан с усещането за щастие. Иначе казано, мозъкът ни си проси щастие.

При някои хора преяждането може да доведе до състояние, наречено реактивна хипоглекимия, при което нивата на кръвна захар спадат рязко. Засилва се усещането на глад, слабост, изпотяване, умора и тревожност. Всъщност единственият начин да се справим със сомптомите на реактивната хипоглекимия е като хапнем нещо сладко.

Според учените, това състояние настъпва между един и четири часа след консумацията на богати на въглехидрати храни и е характерно за хора, преминали стомашни операции. Все още е мистерия обаче защо огромна част от хората изпитват тази нужда от сладко. Изследвани са различни потенциални възможности включително недостиг на определени, ключови за храносмилателния процес ензими, ниски нива на хормона на глада – гликоген или чувствителност към хормона епинефрин.

За да избегнем реактивната хиперглекимия, лекарите препоръчват да хапваме по-малки количества храна, като избягваме ястията с прекалено високо съдържание на въглехидрати. От Евита се присъединяваме и добавяме, че трябва да следваме балансирана и разнообразна диета и да се движим редовно.