Пеницилин, пластмаса, рентген, захарин, вазелин, тефлон – всички тези добре познати днес неща всъщност са велики открития, направени по случайност. Дългите часове работа, анализи и търсене на решения от страна на учените понякога дават доста по-различни резултати от очакваното. Колкото и усилия да са били хвърлени в дадена насока, именно шансът е дарил човечеството със страшно много химични съединения, използвани днес в медицината и бита. Такъв е и случаят с Иля Карадимов напълно случайно открива бърз и лесен начин да извлича няколко изключително ценни за козметиката и фармацевтиката химични съставки от едногодишни растения. Но нека започнем историята от самото начало…
През 1929 г. Димитър Велев основава фирма „Багра“ и изгражда множество цехове за боядисване на текстил с багрила от естествени растителни екстракти. Индустриалецът печели с работата си множество международни награди, а продуктите му са изключително популярни сред българската аристокрация и буржоазия от началото на миналия век. С настъпване на промените и навлизането на комунистическия режим цеховете са национализирани, фирмата бива закрита, а работата на Велев потъва в забрава.
Повече от 50 години по-късно, след падането на комунизма, дъщерята на Димитър Велев – Мария и нейният съпруг Иля Карадимов решават да възстановят дейността. Мария е художник, а Иля – журналист, но и двамата имат изследователски дух и интерес към историята. Така те случайно попадат на дневника на Димитър Велев, в който старателно са описани стотици естествени пигменти и растителните им източници. В продължение на месеци двамата съпрузи изучават старателно всички тези растения и активните им съставки, когато се натъкват на нещо уникално – едно от картотекираните растения има голямо съдържания на лупеол и алфа и бета амирин. След кратка справка в Интернет става ясно, че тези химични съединения имат страшно много полезни за организма свойства, поради което се използват в медицината и козметиката. Проблемът обаче е, че естественото им извличане е труден и скъп процес или поне така се е смятало до този момент.
Мария и Иля мигновено се свързват с лабораториите на БАН, където започват провеждане на множество тестове с растителни екстракти. Резултатите са категорични – високо съдържание на чисти лупеол, алфа и бета амирин. Оказва се, че почти век по-рано Димитър Велев е знаел за съществуването на лесно за отглеждане едногодишно растение, богато на тези вещества, като просто не е бил наясно с ефекта и наименованието им. За наследниците му това откритие е прекалено хубаво, за да бъде истина, и те решават, че имат нужда от допълнителни доказателства. Изпращат екстрактите за изследване на реномирана швейцарска лаборатория. Отговорът оттам е същият като този на българските учени.
Следващата стъпка на Иля и Мария е да споделят със света ползите от лупеола и амирините. След усърдна работа изваждат абсолютно всички изследвания, провеждани с тези вещества. Събират множество доказателства за ефекта им върху регенерирането и възстановяването на растежа на клетките в целия организъм, както и за действието им като противовъзпалителен, антиартритен, антибактериален, противогъбичен агент и болкоуспокояващо средство. Голяма част от изследванията дори споменават, че предпазват от образуването на ракови заболявания. Двойката е очарована. Веднага привличат към екипа си експерти в областта, с помощта на които започват разработването на своя собствена козметичната линия.
You must be logged in to post a comment Login