Как да се справим с ревността?

Вероятно няма човек на земята, който да не е изпитвал в по-лека или по-силна форма ревност поне веднъж през живота си. Дали в детството си е ревнувал от братчето или сестричето си, получило повече подаръци от родителите; дали като тийнейджър,  делейки вниманието на най-добрия приятел от детството с новите му съученици; дали в работата, където се е съревновавал със свой колега за одобрението на авторитетен за него човек – ревността изглежда универсална емоция, която се среща в различни култури. Ревността се среща и при животните и всеки, който е имал куче, може да го потвърди. Що се отнася до хората обаче, вероятно една от най-опасните прояви на ревност е тази между интимни партньори. Точно за нея става въпрос в тази статия.

Какво е ревността?

Това е вид емоция, свързана с негативни мисли и усещания като  несигурност, завист и терзания по отношение на очаквана и нежелана промяна във взаимоотношенията с близък човек, като загубата на любов например. В умерения ѝ, „нормален“ вариант тя служи за укрепване на връзката между партньори. Патологичната ѝ форма, от друга страна, е изключително опасна и е причината за много престъпления срещу личността и ежегодно отнема живота на много хора по цял свят.

Има ли разлика между ревността при мъжете и жените?

Според психолога д-р Дейвид Бъс ревността е еволюционна адаптация към различните репродуктивни предизвикателства, поставени пред мъжете и жените. По-просто казано, мъжете изпитват повече ревност по отношение на сексуалната изневяра, защото още от праисторията е трябвало да са сигурни, че детето, което ражда жената, е негово и продължава неговите гени. За жените пък е от по-голямо значение емоционалното предателство, тъй като то е свързано с евентуално изоставяне от страна на мъжа и съответно загубата на храна и защита.

Научните среди са разединени по отношение на това дали мъжете и жените изпитват различни видове ревност и дали причината за това е описаното по-горе. В едно обаче са категорични – ревността съществува в човешките взаимоотношения още от праисторически времена и нейната еволюционна функция е била да запази връзката, да гарантира сигурността и продължението на рода.

Ревността означава ли любов?

В психологията любовта (между интимни партньори) е дефинирана като дълбока емоционална, сексуална и духовна връзка с друг човек. Според еволюционните модели тя е вид инстинкт, развит с цел опазване на рода. Ако погледнем какво казват еволюционните психолози за ревността, нещата изглеждат съмнително подобни. И докато леката форма на ревност е нещо нормално и както вече казахме, се проявява още от най-ранна детска възраст, все пак отговорът на въпроса е категоричен – ревността НЕ Е признак на любов.

Докато любовта е функция на вродената необходимост на хората за принадлежност, ревността е свързана с нуждата и желанието за притежание. Основният мотив на патологичната ревност вече не е запазване на връзката, а установяване на контрол.

На какво се дължи патологичната ревност?

Патологичната ревност е деструктивна и за двете страни. Тя е един от основните проблеми при взаимоотношенията в двойките. Научните изследвания в областта извеждат различни причини за развитието ѝ. Противно на очакването на ревнивците, те не се крият в поведението на партньора. Всъщност тази деструктивна емоция е свързана с ниско самочувствие; невротизъм; несигурност и собственическо чувство; чувство за зависимост от партньора; усещане, че партньорът е по-добър, по-умен и т.н.; несигурен стил на привързаност, свързан с хроничен страх от загуба на партньора.

Как да преодолеем ревността на партньора?

Първата крачка, която трябва да направиш, за да помогнеш на партньора си, е да си дадеш сметка, че причината за патологичната ревност се крие в него. Ето няколко неща, които биха могли да помогнат:

– Показвай любовта. Според професор Хийтър Клейпул от университета в Маями хората, които реагират с демонстрация на любов на ревността на партньора си, имат по-стабилни връзки.

– Демонстрирай ангажираност. Опитай се да обсъдиш проблема в спокоен и открит разговор. Бъди подкрепяща и не атакувай.

– Предложи да отидете заедно да поговорите със специалист. Съществуват различни терапевтични подходи, които могат да помогнат на връзката ви.

– Не забравяй, че може да дойде момент, в който се налага да се откажеш! Не се превръщай в жертва. Има определени граници, които не бива да се прескачат. Ако почувстваш, че ситуацията излиза извън контрол, незабавно потърси помощ!