Връзки
Начало

Какво вижаш, когато погледнеш в огледалото?

Най-логичният отговор на това би бил: собственото си отражение. Когато погледнем в огледалото, съзнанието ни интерпретира образа пред нас като… ами като нас самите. В това на пръв поглед няма нищо странно. Освен, че доколкото ни е известно, другите животни, а и човешките бебета, нямат тази способност.

Този образ естествено се е променял през целия ни живот. Дотолкова, че когато гледаш снимки от бебешките си, детските си или тийнейджърските си години виждаш изображението на тотално различни хора.

Както вече казахме, възприятието за себе си е свързано с идеята за съзнание и ум, които някак си надхвърлят биологичното ни тяло, но все пак се крият в електрическата активност между невроните в мозъка ни. Когато умира мозъкът ни, умираме и ние.

Много учени смятат, че усещането ни за Аз-а или нашата същност произлиза от речта. Използваме я, за да комуникираме с другите, но и с нас самите. Ако имаш деца, сигурно си забелязала как, когато навършат 2-3 годинки, те много често си говорят сами докато си играят. След време това действие се интернализира и монологът става вътрешен (поне за по-голямата част от хората). Твърде вероятно е, докато четеш този текст да чуваш думите му в главата си, произнесени от вътрешния ти глас. Докато пиша този текст, аз чувам думите с моя вътрешен глас. Така дните ни минават, около нас се случват различни събития, които ние обмисляме, разговаряйки със самите себе си.

„Намирам тази идея за интригуваща, защото тя помага да се диференцират взаимосвързани понятия като съзнанието, ума и Аз-а“, казва доктор Дейвид Луден за Psychology Today. Той, както и по-голямата част от психолозите, са съгласни, че всички живи организми с нервна система имат поне елементарно ниво на съзнание, което означава, че като минимум осъзнават заобикалящата ги среда и реагират адекватно спрямо нея. Бозайниците имат значително по-развита нервна система. Те имат ярки и осъзнати преживявания, което включва не само осъзнаване на външния свят, но и на вътрешния под формата на спомени и емоции.

Именно тук идва и разковничето. Кучетата притежават съзнание. Те формират спомени и изпитват емоции. Кучетата обаче не провеждат вътрешен монолог, поради което можем да направим заключението, че те нямат възприятие за Аз-а. Затова смятаме, че те не разпознават образа си в огледалото, а смятат, че виждат друго куче.

Ние хората, от друга страна, през целия си живот провеждаме разговор със самите себе си, на базата на който се формира и нашата същност. Историята, която разказваме за нас и на нас самите си, определя същността ни. Въпреки че физически телата ни се променят с изминаване на годините, усещането ни за нас самите остава непроменено.

Коментирай:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още от Здраве & Щастие