Връзки
Начало

Кои са зловещите Ана и Мия?

Имената им звучат напълно нормално. Винаги съм харесвала именно такива… кратки, простички, лесни за запомняне. Представям си Ана и Мия, две приятни, нормални момичета, със своите радостни и тъжни дни, приятели, близки… Но не и днес!

Тези симпатични прякори се използват за две от най-страшните болести, вземащи множество жертви в цял свят. Ана и Мия – Анорексия и Булимия! Ана и Мия, така на галено се наричат помежду си и момичетата във форумите и сайтовете, промотиращи тези две заболявания.

За опасността и смъртността от Анорексия Нервоза и Булимия Нервоза е писано и говорено много, но за съжаление, всяка година Ана и Мия убиват около 4 % от хората, които са оплели в паяжините си, а те в голямата си част са под 25-годишна възраст.

Ана и Мия са хранителни разстройства, класифицирани като такива в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM). За психиатрите и други медицински лица, за психолозите, за онези, които се борят с Ана и Мия, те са опасни заболявания. Но Ана и Мия, подобно на истински древногръцки богини, имат и своите последователи.

Какво са Про-ана и При-мия?

Про-ана и про-мия са предимно блогове и форуми, промотиращи анорексията и булимията като начин на живот. Някои от тях са измислили свои собствени религиозни правила: „Да бъдеш слаба е по-важно от това да бъдеш здрава“, „Не яж без чувство за вина“, „Не трябва да ядеш калорична храна, без да се самонакажеш впоследствие“. Те отиват по-далеч, помествайки писма от самата богиня Ана, която ги убеждава да захвърлят стария си начин на живот, да спрат да контактуват с приятелите си, да избягват близките си, да намалят приема си на калории до 400 или дори по-малко на ден. За да бъдат истински верни на нея, те ежедневно трябва да спортуват минимум по 2 часа, като не изяждат повече от един плод на закуска, обяд и вечеря.

Тези сайтове са изпълнени с провокативни постове на момичета, които се оплакват от факта, че дънките, които носят, все още са размер XS, а те се целят в XXS или по-малък. Търсят се приятелчета, в компанията на които спиралата към болестта ще бъде премината по-лесно, с които да си помагат и подкрепят в опитите си да се превърнат в Ана и Мия.

Изобилстват съвети за това, как да крият храната си, как да повръщат незабелязано от близките си. Естествено, има и снимки на приличащи на скелети тела. За Ана и Мия изкривените от слабост крака, изхвръкналите ключици, броящите се ребра, прозрачната и опъната по черепа кожа са красиви.

Интернет бум на про-ана и про-мия

Според някои, про-ана и про-мия сайтовете се зараждат още в зората на интернета. Други източници твърдят, че истинският им бум започва в края на 90-те години на миналия век. Тези сайтове учат как може да се живее с хранително разстройство, когато човек не желае да се лекува или няма възможност за това, като потребителите не препоръчват собствените си нездравословни хранителни режими на други.

Около 2005 – 2006 г започват да се създават нов вид про-ана и про-мия сайтове. Те превръщат анорексията и булимията в нещо модерно, в избор и начин на живот. Създава се нова субкултура със свой собствен жаргон – “thinspiration”, “bones are beatutiful”. Снимки на Кейт Мос и нейното известно мото „Нищо не е толкова вкусно, колкото чувството да си слаб“ се срещат в повечето про-ана и про-мия сайтове. Болните момичета са модели за поведение на хиляди.

През 2010 г. от 180 разгледани про-ана и про-мия сайта, 84 % промотирали анорексията като начин на живот, а 64 % – булимията. В 83 % от всички тези сайтове имало информация, стимулираща поведения, свързани с хранителни разстройства, а само 30 % давали линкове към места за помощ в случай на проблем.

Защо сега?

Струва ни се нереално, че все още съществуват места от този тип. С развиването на социалните мрежи изглежда, че споделянето на подобно провокативно съдържание става още по-лесно. Ако не си запознат с тази култура, това не е точно така. Въпреки че в Instagram бързо се намират снимки на крайно слаби момичета, нито в тази, нито в друга социална мрежа не се набива на очи толкова много провокативното съдържание на про-ана и про-мия сайтовете.

За да напиша тази статия разгледах блоговете на много млади момичета, които по един изключително мил начин се опитват да „помогнат“ и на други да бъдат „кокалести“ и „кльощави“. Същите тези подкрепящи същества демонстрират брутална агресия и ненавист в отговорите си на коментарите на други момичета, които вече се борят със смъртта и търсят начин да се излекуват. Въпросът, който се върти в главата ми е – ако убеждаваш някого да се самоубие, честно ли е да му се сърдиш, когато успее?

 

Коментирай:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още от Здраве & Щастие