Апатия или мързел: защо оставяме днешната работа за утре?

Нека си признаем, дори и най-активните хора на света все някога са отлагали да свършат определена задача. Според изследванията обаче около 20 % от хората хронично избягват трудните задачи и умишлено търсят нещо, с което да се разсейват (а в днешно време това изобщо не е трудно).

Какво е прокрастинация?

Думата прокрастинация идва от латинската procrastinatus или в буквален превод „задържане“, „отлагане“. Това е термин, използван в психологията, за да опише поведение, при което човек непрестанно отлага до последния момент да направи нещо . Звучи ли ти познато?

Най-ярките примери за отлагане (прокрастинация) винаги идват от тийнейджърските и студентските години. Ако си все още близо до своите собствени или имаш деца в тази възраст, знаеш за какво става въпрос. Винаги когато дойде време за сесия или контролно, изведнъж решаваш, че е време да подредиш гардероба си, да правиш усърдна инспекция на хладилника през около 15–30 минути или най-накрая да започнеш да правиш упражнения за корем.

Естествено, ситуацията може да бъде и много по-различна. Представи си, че крайният срок за предаването на даден проект наближава. Клиентите или колегите с нетърпение очакват да видят резултатите. Авторът обаче все още не е сигурен. Оставя нещата да престоят така още един ден, за всеки случай. И после още един ден, и още един ден.

Всъщност защо отлагаме задачите си според психолозите?

Както видя в примерите по-горе, причините за това могат да бъдат различни. Психолозите разглеждат различни варианти като липса на самоувереност и страх от провал, незаинтересованост към естеството на задачата или нейните резултати, недостиг на време или проблем с организацията, прекален перфекционизъм, недостиг на енергия, апатия или депресия, неспособност за отлагане на възнагражденията и т.н.

Ще разгледаме две причини, поради които хората отлагат извършването на дадена задача. Въпреки че са изключително различни, за съжаление, хората често не ги различават една от друга: мързел и апатия.

Емоциите и тяхното значение

За да разберем начина, по който както апатията, така и мързелът пречат на действията ни, първо трябва да разгледаме понятието емоция. Една от основните функции на емоциите е именно да мотивира нашите действия. Те са горивото, което разпалва движението в нас. Благодарение на тях вземаме решения и действаме по един или друг начин в дадена ситуация.

Какво е мързелът?

Вероятно забеляза, че в описаните по-горе предпоставки за отлагане на задачата липсва думата „мързел“. Това е така, тъй като мързелът е доброволно и осъзнато действие. Човек е мързелив тогава, когато трябва свърши нещо, но не желае да го направи заради усилието, което предполага даденото действие. Мързелът се проявява, когато желанието да си спестиш определено усилие надделява над мотивацията да направиш правилното (или очакваното от теб нещо).

Когато човек проявява мързел, той изпитва емоция и взема доброволно решение за действията си.

Какво е апатията?

Апатия буквално означава „без чувства“. Това е усещането на безразличие и липса на каквито и да е емоции. Всъщност „чувството на безчувственост“ определено може да повлияе върху поведението ти и това дали ще отложиш задачите си, или ще ги свършиш на момента.

Състоянието на апатия включва усещане за празнина, липса на ентусиазъм и категорично безразличие към околния свят. В такива моменти човек е пасивен и минава през ежедневните си задължения без желание, тъй като не открива смисъл в нищо.

Причините за апатията могат да бъдат различни – психологични, биологични или дори медицински. Тя често е симптоматична за депресивни състояния, шизофрения, заболяването на Паркинсон, Алцхаймер и др. Каквато и да е причината за нея, последствията винаги са едни и същи – липса на надежда и вяра в бъдещето и щастието. Не е трудно тогава да разберем как апатията може да е причина да отлагаш дори най-важните си задачи.

Именно поради сериозността на причините, седящи в основата на апатията, следващия път, когато посочиш някого с пръст с обвинението, че е мързелив, първо помисли. Този човек може да минава през труден период и да има необходимост от подкрепа.