Кучето: член на семейството според психолозите

За онези, израснали с домашен любимец, отговорът на този въпрос е абсолютно ясен. От момента, в който кученцето (или котенцето) влезе в дома ти, то някак си се превръща в част от семейното обкръжение. То поражда нуждата да бъде обгрижвано, гушкано и галено и от своя страна засвидетелства любовта си във всеки един възможен момент.

Какво има да каже психологията по отношение на връзката с домашните ни любимци

Любовта на кучетата не е безусловна

Според психолога Бил Герат кучетата непрестанно правят избори по отношение на хората, с които се сближават. Тези избори се променят с времето. Любовта им не е безусловна и те не усещат всички хора еднакво близки и интересни. Идеята, че кучетата са просто машини, които не могат да правят собствен избор, е изключително остаряла и не е научно обоснована.

Първите месеци в живота на кученцето

Герат обръща специално внимание на факта, че нашето собствено поведение влияе върху отношението на кучето към нас стопаните. Той отива още по-далеч в наблюденията си, като обръща внимание на значението на първите месеци от раждането на кученцето, на взаимоотношенията му с първите хора, които среща, както и на първите дни в дома на своите нови стопани. Нещо, което много наподобява първите месеци от живота на децата.

На какво се дължат „грешките на езика“?

Случвало ли ти се е, когато говориш да направиш лапсус и да кажеш нещо от рода на „Роден съм в Белгия“ вместо „в България“? Тези така наречени „грешки на езика“ или „парапраксис“ често създават забавни и комични ситуации, но понякога могат да ни поставят и в неудобна ситуация.

Механизмите, седящи зад този феномен, за първи път са разгледани и анализирани от Зигмунд Фройд, поради което специалистите ги наричат и „грешки по Фройд“ (Freudian Slips). За него това далеч не са случайни събития. Той ги описва като грешки на речта, изразяващи вътрешното състояние или несъзнаваните чувства и мотивации на индивида.

Бъркам имената на близките си!

Ганка или Иванка?
Грешки на езика могат да се правят и с имената на хората. Замисли се колко често баба ти е бъркала името ти с това на друг роднина от същия пол, например майка ти или някоя братовчедка. Означава ли това, че грешките на баба са свързани с подсъзнателни вярвания?

Всъщност според повечето психолози този тип грешки дават информация, свързана с начина, по който мозъкът ни организира имената в категории. Казано по друг начин, вероятно е баба да бърка името ти с това на сестра ти или братовчедките ти, защото сте в една категория „внуци“.

Според изследване на университета Дюк мозъкът ни категоризира имената в зависимост от социалните взаимоотношения, които имаме с техните собственици. Тоест бъркаме имената на приятели с тези на други приятели, името на едно от децата ни с това на другото ни дете и т.н.

Гошко или Рошко?
Същото изследване, проведено с 1700 доброволци от Дюк, показва, че често имената на членове на семейството се бъркат с тези на кучето. Интересното е, че феноменът се наблюдава при кучетата, но не и при други домашни любимци. Според учените това се дължи на факта, че кучетата наистина попадат в категорията „семейство“.