Д-р Велислав Георгиев за хранителните режими и отслабването II

В предходната част на това интервю д-р Георгиев ни обясни защо вълшебни и универсални диети не съществуват. Днес той ще ни разкаже, какво обаче все пак можем да направим, за да отслабваме здравословно.

– И все пак, какво бихте препоръчали на хората, които искат да се хранят здравословно, но и да свалят няколко килограма? Какви препоръки бихте дали по отношение на храненето и на съотношението между хранителните компоненти?

Първо започваме с водата. Стандартните препоръки са 30-40 мл на килограм телесно тегло. Средно, ако човек е 55 кг, умножаваме по 40 мл, което прави 2 литра. През лятото са необходими дори повече. Всички процеси в живия организъм протичат във водна среда. Когато няма достатъчно вода, процесите протичат несъвършено. Освен това намаляването на вода в тъканите е един от признаците на стареенето.

Трябва да се намалят или изключат напълно подсладените газирани напитки. Те съдържат прекалено много захар. Една стандартна подсладена напитка съдържа около 12-13 г в 100 мл. Това означава, че ако изпиеш едно шише от 500 мл, все едно изяждаш 60 г бяла захар. Това са 5 пълни супени лъжици захар.

Има храни с висока енергийна плътност и такива с ниска. Храните с висока енергийна плътност са сладките и мазните храни. Ако искаме да отслабнем, трябва да намалим храните с висока енергийна плътност. Една торта от 100 г има например 500 калории, а една зелена салата от 100 г е 25 калории. Разликата е 20 пъти. Тоест, намаляваме храните с висока енергийна плътност и увеличаваме консумацията на плодове и зеленчуци. В такива ситуации препоръчваме поне по 400-500 г плодове и зеленчуци.

Да не се прекалява с белтъчните храни. В момента е на мода да се прекалява с тях. Ядът се много меса, пият се протеинови шейкове и т.н. Този феномен се наблюдава особено при младите хора. Когато започнат да тренират нещо, веднага в спортните зали започват да им продават протеинови шейкове, които нарушават минералния и електролитния баланс в организма.

Колкото може повече натурални, непреработени и естествени храни.

По отношение на храните с високо съдържание на белтъчини, напр. Месо и риба, да не се консумират повече от 2-4 пъти седмично. Това са стандартните препоръки.

Хубаво е да има варива в седмичното меню. Това са леща, фасул, нахут, грах.

По отношение на въглехидратните храни, да се консумират такива с нисък гликемичен индекс. Гликемичният индекс показва скоростта, с която се усвоява глюкозата. Тези с нисък индекс са храните, съдържащи повече целулоза. Хлябът да бъде пълнозърнест, а не бял. Пастата да се приготвя твърдо сварена или както италианците казват al dente, защото тогава гликемичният индекс е по-нисък и захарите се усвояват по-бавно. Същото важи и за ориза. Той не трябва да се приготвя разварен. Да се избира по-едър ориз, тип басмати или кафяв например, тъй като той е с по-нисък гликемичен индекс от дребния. Храната да съдържа повече целулоза, фибри, защото те забавят усвояването на въглехидратите от една страна, а от друга ускоряват изпразването на червата и до някаква степен ускоряват метаболизма.

Важни са и движението, физическата активност. Тук принципът е колкото повече, толкова по-добре, но без да се претоварваме.