– Какво биха били хората без любов?
– РЯДКОСТ – отговори Смърт.
Магизточник, Тери Пратчет
Истинската любов е вероятно най-разпространената тема в изкуството. Тя е била и продължава да бъде вдъхновение за художници, скулптори, поети, композитори. Можем съвсем спокойно да заключим, че най- красивите произведения се дължат именно на тази емоция. „Любовта движи слънцето и другите звезди“ е казал Данте Алигиери. За Балзак „истинската любов е вечна, безкрайна“.
Да оставим обаче романтиката на хората на изкуството…
Защо съществува любовта?
Любовта е вид емоция, а емоциите са вид мотиватори. Те ни предизвикват да предприемаме действия, от които извличаме полза, или ни карат да избягваме други, от които можем да пострадаме. Страхът например е емоция, която ни кара да избягаме, когато сме изправени пред някаква заплаха. Любовта пък е емоция, благодарение на която формираме връзки с другите хора.
Според психолога Пол Истуик в еволюцията на човешкия мозък има преломен момент. Смята се, че преди него е съществувал маймуноподобен вид, чиито членове са били изключително агресивни и сексуално промискуитетни. Чифтосването при тях е било насилствен акт, а привързаност имало единствено между майка и невръстното дете, в периодите на беззащитност.
С уголемяването на обема на мозъка се удължил и периодът на развитие при децата, в който те били най-уязвими. Те се нуждаели от родителска грижа и закрила през много повече време и до по-голяма възраст. Благодарение на естествения подбор, мозъкът на предците ни започнал да се променя, а привързаността между майка и дете да еволюира до нов вид връзка между двама възрастни.
Съществува ли идеалната половинка?
Разглеждайки тези еволюционни теории, се замисляме върху поетичните обещания за вечна любов. Любовта наистина е била ключова за оцеляването на човешкия вид (и изглежда като цяло за създаването му). Идеалната половинка от поезията обаче е нещо съвсем различно.
Търсенето на перфектния партньор обикновено се фокусира върху търсенето на човек, притежаващ мечтаните черти. Ако те попитаме как си представяш перфектния партньор, вероятно ще започнеш да описваш неговите или нейните личностни качества, физически характеристики и характер. Дали обаче идеалната половинка определя качеството на връзката?
Какво прави идеалната връзка такава?
В статията ни „Какво означава сексапил?“ вече говорихме, че всъщност това, което на подсъзнателно ниво ни привлича в другите, е начинът, по който те ни карат да се чувстваме. Д-р Аарон Бен-Зеев казва, че перфектният партньор далеч не е перфектният човек, за когото мечтаем. Казано по друг начин, когато говорим за връзка и включваме двама човека в уравнение, не можем да вземем и направим оценка на техните качества поотделно.
Съществуват множество изследвания и теории за това какво ни кара да харесаме даден човек. До колко той или тя прилича на нас, до каква степен споделяме общи ценности, колко често се срещаме и т.н. Всичко това определя степента на съвместимост с партньора. За да изпитаме лично удовлетворение от връзката си обаче, е необходима хармоничност.
За д-р Бен-Зеев съвместимост е липсата на черти, които да попречат на съществуването на връзката. Хармонията, от друга страна, определя степента на удоволствие, което изпитваме, и качеството на тази връзка. Когато двама човека са съвместими, във връзката им не съществува непоносимост и агресия. Хармоничността е онова, което стимулира индивидуалното личностно развитие на двамата партньори.
В подобни връзки хората изпитват вътрешно спокойствие, те се допълват, подкрепят и се чувстват късметлии да споделят живота си с дадения човек. Реципрочността в тези връзки съществува, но тя се търси до голяма степен в смисъла на обогатяване и стимулиране развитието на партньора.
You must be logged in to post a comment Login